Като лаик във романтичното,
но доста вещ във сатиричното
ще направя нетипично,
отклониние лирично.
вторник, 23 ноември 2010 г.
Даринин ден
Ех, Дарина, Дарина,
ти мечта на мнозина..
Жива и здрава, патица луда
и да илядиш почти като Буда
Се от усмивки бръчки да криеш,
с приятелки верни години да пиеш.
Куба, Бразилия, без да му митнеш,
дори на ивент до луната да стигнеш.
Портфейла голям да затваряш със мъка
от сек`ви евра и динари да бъка.
Се по- любима да си, овца тъпа,
и да не увисват нивга до пъпа.
Та цунам те страстно, ах, ти , малка твар,
честиту ти празник- година по стар.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
The cheapest joy
In Sofia the morning comes
and I can feel it in the bones.
Уesterday, with some big palm
I had to brake the clock alarm.
All the head is full of pain
and I`m late for work again.
Fast you run to catch the tram
to crowd the ass in one of them
Public transport is dream true,
never in, you can feel blue.
Nothing but a part of heaven,
for a seat fight more than seven.
I`m so sure that in thаt sauna
is emerging brand new fauna.
Slaps ahead, include the elbows,
go straight front and never bows
Body hair and sweaty shirts,
even view can badly hurt.
And gorillas аll of beard,
something live and more than weird.
Sound of slurping in details
and some black and dirty nails.
Raspberries and noisy burps,
rapt in books-some shaggy nerds.
Smells of feet,and teeth and garlic,
all the crowd each other bad lick.
All the ceiling creak above
the atmosphere is filled with love.
Ketchup, shit and slimy spots
and nice smell of nightly pots.
It`s just I like it very much
and you can feel it, just one touch
I feel already – piece of trash,
and looks like pumpkin badly smashed.
When you go out, you`re blind and deaf,
you have to try it- cost just lev.
петък, 8 октомври 2010 г.
Битие
"Орисани на неуредици
сме"- казват мама , татко.
Свидетели на куп безредици,
животът да тече по-гладко.
и…
Лето, баш, осемдесе девето,
със тъщата и със детето,
водени от тези страсти
ще променят битието
“..не искаме да сме машини
на тази линия поточна,
която хора произвежда
излизащи от гара сточна”
та…
всичко стана пълно аки,
властта затъна до уши,
но изплувала без мъки
и мъдро спорът разреши.
и…
“със партиен референдум
ще смениме имената
уж ще се против поставим,
но ще запазиме благата.
Няма да сме комунисти,
а социалдемократисти”
-за нас това е все едно
отсекоха в Политбюро
а…
интелектуалците ревяха
чувствата- амбивалентни
треперещи от страх те бяха
и за правда абстинентни.
та….
комунизма си отиде,
дали деца спокойно спят?
Безброй надежди, шест години
и после пак за втори път.
и…
първо дестабилизация
взЕми тая инфлация
и пак народът негодува
сега ще трябва да гладува.
и…
Мислом шефчето отсече
да изкара нЕкое левче:
“зърното аз ще продам
на тях пък пасти ще им дам”
Но пасти хората нещяха,
от глад и страх отпред крещяха
и пак остана неразбран,
миличкият чичо Жан.
та…
един на рамо с пеленак,
друг във джоба с каманак,
година нова – нов късмет,
тоз път с лъвчето напред.
Татко по паве запази,
вкъщи- символ уродлив.
Да помним случай като този
и да гради живот красив.
Но …
С тояга няма как да стане
където не помага дума
и още докат` някой схване-
честита нова местна чума
Почнаха и да се сменят,
цветовете да променят,
ту зелени, ту лилави,
партията да прослави,
а народ скандира, вярва,
луд на шарено се радва.
Отчуждение, вражда,
във семейството, в рода.
Основно- сини и червени
сякаш чужди са родени.
но…
Началниците не гадаят,
уважаеми, друзей.
От време старо те си знаят,
това: Разделяй и владей
По шест реформи всеки ден,
метрото става вдругиден,
да дигнем данъците с лев,
инфраструктура на кенеф.
Амортисьори колко Пиза
тря`а за да минеш гладко,
по пътищата – че е криза
по–примирено, казва татко.
…..
А мама, татко остаряха.
Се в неуредици живяха.
И да не се, и да се мръщат,
миналото се не връща.
И всичко беше, общо взето,
за да бъде за детето.
Та, цял живот борба за к`во?
- за на масата- месо!
сряда, 18 август 2010 г.
Почти почивка
Отпускарският сезон-
жега, тесно е в Софето
Та потящ се кат` бизон
палиш гащи по морето.
Пясък, синичко и бриз-
блазнят те, не от каприз.
Тъй че меташ се към плажа
въоръжен и със куража,
и със надежда и стремеж,
че някъде в тая гмеж
ще има мъничко местенце
да наместиш там дупенце.
И вече с доста нетърпение
стигаш до това решение
категорично се нуждаеш
до там маршрут да очертаеш,
..че до мечтаната водица
на приказното ни моренце,
се чудиш във чия устица
ще влезе твоето краченце.
С визия на мекотело,
с цел да се опънеш малко,
се довлачваш до хотела,
но успеваемостта е жалка.
Вънка нейде говорител
съобщава , че Гергана, и Стояна, и Гроздана
и за теб (като ценител)
пак ше крякат до зарана.
вътре тънеш в лукс до шия
вънка, пак, но в мръсотия
и попиваш потни цици,
че пестят от климатици.
..и май е същото в Софето
и чорбата и мелето,
а само плажната тарифа
има общо с Тенерифе
понеделник, 12 юли 2010 г.
Сливи за смет
Във ранна утрин възклицава
“Я виж, как чисто тук е днес”
и докат` с радост съзерцава
ще метне фас, вкючае- аз.
Чисто новичка площадка,
но нещо липсва май , усещаш.
Още утре- изненадка-
графитче черно те посреща.
И си мисля, че разбирам,
мъча се да дешифрирам,
модерен арт се вика туй
навсякъде да пишее х..й.
Под пейката ще си почива
бутилка празна и спринцавка,
купчинка цветна и вонлива
…и от нещо опаковка
Нама как дори и с грубост,
на сила, знай, не става хубост.
Освен пък да се ангажираме
и тоз боклук да колажираме.
..но утре пак ще им залипсва,
че нещо няма да се вписва
И пак ще почнем от балкони,
от коли и камиони,
също и от самолети,
от карети, кабриолети
да мята всеки, кой к`вот има
във таз` държавица любима.
Градинки, пътища , поляни
да правим със боклук заляни.
Няма този спор да свърши
щом седем цапат- двама бършат.
Ревенството е решимо
и без най- сложна теорема.
Знам, че туй е поправимо,
но и е нашата емблема.
Да беше приказката вярна
и сливи за боклук да сменят,
държава щяхме да сме славна
и във богатство да се реем.
Очаквам до година, две,
да бъдем във боклук до шия
и полк чистачи да снове
пак ще тънем в гнусотия.
Никой аз не порицавам,
но почвам и да се съмнявам,
че май е кеф на българИна
сE да мирише на урина.
четвъртък, 8 юли 2010 г.
сряда, 7 юли 2010 г.
Дарини вълнения
Пак хормона го удари
наш`то мило, малко Дари
Вика” искам младо яре
да пипа моето дупаре”
Откъде, бе, мило Даре,
да намеря в този час
толко младо, крехко яре
да те докара до екстаз.
Мир душата ми не трая
да фиксирам тая страст.
Трябва да се постарая
и да го намеря аз.
Ма, дали ше и се нрави
в днешно време как се прави?
Че и аз не съм хич веща
как се прави втора среща
Ех, отде бе мило даре
се сдобива младо яре?
Днес по пощата не пращат,
може би пък се заплащат??
На пазар не ги предлагат
ни при лихварите залагат,
с парашути ги не спущат
за тях кредит не отпущат.
Колко и да те обичам
от таз се работа отричам
и кажи бе мило даре
що пък точно младо яре??
Мъка, мъка, мило, Даре
нийде няма младо яре.
Ш`си останеш, мило, Даре
само с дъртото магаре..
петък, 18 юни 2010 г.
За десет сребърника
Във Българийка прекрасна
има строги правила
всичко става бързо лесно
с малко повечко парА.
Ще разкажа по- подробно
в предстоящия куплет -
т`ва е нещо свръх удобно
няма общо със късмет.
Също, хич не е от вчера,
няма си и факултет,
има го във всички сфери
и нарича се рушвет.
Мамка му и участ зла,
днес във детските градини
няма никакви места,
чака се по 100 години.
А директорка се вайка
“..мизеруват тез деца,
спонсорство ни трябва спешно..”
- оп, и в челните места.
А при белите престилки
там, пък, страшни са мътилки.
Първо в Хипократ заклева-
после дай по десет лева.
Ако искаш да се справяш
всички дават тоз съвет
Няма кво да разсъждаваш,
а заучвай тоя ред.
Катаджия зад кьошето
като дебнещ сурикат,
най- интимно на ушето
ти споделя, че във Кат:
“..трудни времена настават
накъде върви светът…”
- тре`а да си съпричастен
иначе те чака съд.
Но изуфква най- накрая
“ех, бе, майка му и стара”
И изплъзва се “Е айде ,
пак ще минеш с десетара”
Даже да не ти се нрави,
но такъв е днес света,
пак банкнотка ще оправи
ядовете на деня.
И при всякакви афери,
твои, чужди далавери,
имаш ли пари във джоба
някой все ще те намери.
А закона блее, блее
или просто пък не смее
да се нацупи на големите
защото след това проблемите
ще дойдат като ураган,
но ако станеш сляп и споко
вместо да умреш от срам
ще драпнеш стълба нависоко.
И що излиза най- накрая?
Щом искаш да останеш цял
я по- добре не чул, видял,
ни лук имАл ни мирисАл.
Тъй всеки спор тарифа има,
дават простичък съвет:
“е всяка трудност поправима
и нарича се рушвет”
вторник, 8 юни 2010 г.
Вавилон
Следобед слънчев под ефира,
събрали се отбор юнаци
и спорят на по втора бира
кого от кои са по- селяци.
И рекох- дай да поостана,
че грубианско даже стана
и да опитам в тоз` сюжет
да сложа конвенционен ред.
Щот` ние сме такваз реколта,
че скачаш с мощ от 300 волта
щом чуеш някой да усмива
диалектичната ти реч.
Злиничка бързо придобиваш,
че ставаш чак готов на сеч.
Пример бързо ще подам
и моля те кажи ми честно.
Има ли шегичка там
или не го намираш смешно?
Те биха питали- Е дйе го?
Тъй че – ето го и него:
“Въй, внимавайте с доматиту,
шъ го нося на пазаря.
И шъ зйема с мени Аниту
уй , въх, дано да сваря!
Ощи рано сутрината
шъ наквасиме зурата
с етъра тъй дет` го правиш
същ` кат кока кола знайш”
И тук ще има запетая,
че ще обидим някой зная.
Не викай бързо-селяндур
щот` сички имат по косур.
И в сОфийсксото равно поле
правилният израз зор е.
Пример иде чисто нов
кажи ми бързо- що е то?
“Лани беше сухо знаеш,
бегай бързо, шо се маеш.
Мачка да те не подбЕре
зъркелите да издЕре.
Оди земи хлеб и млЕко,
оти докат свърши пЕка
да сме се напочивАли,
че утре може и да вАли”
..и мисля ние сме невежите,
че не разбираме бъртвежите
и с глупав присмех коментираме,
и с самочувствие контрираме.
Ако струва ти се смешно
си абсолютно безпогрешен.
Та нека да се съберем,
на чаша да се разберем,
или поне да се помъчим,
а не напред гърди да пъчим.
Аз знам -това разнообразие
фундаментална гордост нази е.
И книгите ни са милиони,
писателите, пък- трилиони
и томовете ни цял декар са
а речниците ни по метър са.
Не може никой да ни баламосва,
със прах зад себе си да се пръждосва,
че ний сме дали нещо на светът,
пък те щом могат, искат- да четат.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Дали обрат?
Се прибирам от пазара
с лук, с картофи, с зеле,с праз.
Може би към 100 килограма,
а той стои диван- чапраз.
Та простирайки прането,
леле, счупи се перваз.
Аз с дрелка, с чук и със пирони,
а той стои диван- чапраз.
Тази вечер закъсняхме
и настана страшен мраз.
Аз със тънкото сетренце,
а той стои диван- чапраз.
А боклука се събира
трябваше противагаз,
Бързо шест торби да хвърля
а той стои диван- чапраз.
На социално да ме води
искам аз да слушам джаз.
Цинкям, мрънкам, викам много.
а той стои диван- чапраз.
И обадих се на тати
гледах тихо в мрака аз
със лопата по главата,
а аз стоя диван- чапраз.
И тъй живота си минава
за моя радост от тогаз,
със всичко вече той се справя,
и съм щастлива вече аз.
сряда, 2 юни 2010 г.
Вещина
Със самочувствие на веща
и с типичната ми грация
днеска бях на близка среща
с държавната администрация.
И в един без четвъртинка
сблъсках се със таз картинка:
Куп другари и другарки,
шугави като хлебарки,
със секви видове муцуни-
фрасни тоя, тоя цуни.
Чуваш нейде кудкудяка
зад бюрото яка кака.
Бланки с плюнчен пръст подава
и любезно призовава:
“Нема чакам триста века,
т`ва да не е библИтека”
Едрогърдо се протяга
със отворена уста,
явно днес сутиена стяга
и притиска на места.
“ДОбър….” “К`во му е доброто”
съска кака зъд бюрото
“Извинете- формуляр?”
дава го почти с шамар.
Пъзелът дорде решиш
и дорде се наредиш,
и свикнеш с тоя аромат
оп – то станало обяд.
И гощава се час- два
със мазна баничка с боза.
и се бърше със финес
небрежно в блузата (от сряда)
“ох, `секи ден подобен стрес..”
и нервно зад бюрото сяда.
А мазно петънце стои
видоизменя леко краските,
но няма страшно- не личи,
че се пада под паласките.
Със имидж вече по- латино,
мазна муцка моли фино:
“..шшштт, че почва Листопадът,
еее все идиоти ми се падат!!”
..и тук настъпи кулминация
на сутрешния ентусиазъм,
и стана тази визитация
причина за фекален спазъм.
Та знай, таз сложна теория
ми докара дисфория,
че няма как да станеш вещ
и в най- гъзарския колеж.
петък, 28 май 2010 г.
Само за левче
Ставам,слънцето напича
през отворена врата,
а главица наболява
и ме кара на вода.
Сутрешният на Канала -
айде, пак ли генерала?
Бойко - Дянков изтипоса
да каже нещо по въпроса.
Тичай, градския да хванеш
в рай софийски да попаднеш.
БАН немат кинти за наука
да местят базата си тука.
СигурА, че в тая сауна
се заражда нова фауна.
С лакти, с колена, с шамари
драпат `сички, кой де свари.
Две, три бабички сумистки,
три, пет фини хигиенистки,
сополиви циганета
с дъх на нощните гърнета.
Косми, потнички фанели
и брадати комбайнери.
На крачета намирисва,
до теб горила се кордисва.
Някой газове изпуска
друг шкембенце е закусвал.
Няма, знай, подобно кефче,
пробвай СТРУВА САМО ЛЕВЧЕ.
Абонамент за:
Коментари (Atom)




