Като лаик във романтичното,
но доста вещ във сатиричното
ще направя нетипично,
отклониние лирично.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Дали обрат?
Се прибирам от пазара
с лук, с картофи, с зеле,с праз.
Може би към 100 килограма,
а той стои диван- чапраз.
Та простирайки прането,
леле, счупи се перваз.
Аз с дрелка, с чук и със пирони,
а той стои диван- чапраз.
Тази вечер закъсняхме
и настана страшен мраз.
Аз със тънкото сетренце,
а той стои диван- чапраз.
А боклука се събира
трябваше противагаз,
Бързо шест торби да хвърля
а той стои диван- чапраз.
На социално да ме води
искам аз да слушам джаз.
Цинкям, мрънкам, викам много.
а той стои диван- чапраз.
И обадих се на тати
гледах тихо в мрака аз
със лопата по главата,
а аз стоя диван- чапраз.
И тъй живота си минава
за моя радост от тогаз,
със всичко вече той се справя,
и съм щастлива вече аз.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар