Вещина

Със самочувствие на веща
и с типичната ми грация
днеска бях на близка среща
с държавната администрация.

И в един без четвъртинка
сблъсках се със таз картинка:
Куп другари и другарки,
шугави като хлебарки,
със секви видове муцуни-
фрасни тоя, тоя цуни.

Чуваш нейде кудкудяка
зад бюрото яка кака.
Бланки с плюнчен пръст подава
и любезно призовава:

“Нема чакам триста века,
т`ва да не е библИтека”
Едрогърдо се протяга
със отворена уста,
явно днес сутиена стяга
и притиска на места.

“ДОбър….” “К`во му е доброто”
съска кака зъд бюрото
“Извинете- формуляр?”
дава го почти с шамар.

Пъзелът дорде решиш
и дорде се наредиш,
и свикнеш с тоя аромат
оп – то станало обяд.

И гощава се час- два
със мазна баничка с боза.
и се бърше със финес
небрежно в блузата (от сряда)
“ох, `секи ден подобен стрес..”
и нервно зад бюрото сяда.

А мазно петънце стои
видоизменя леко краските,
но няма страшно- не личи,
че се пада под паласките.

Със имидж вече по- латино,
мазна муцка моли фино:
“..шшштт, че почва Листопадът,
еее все идиоти ми се падат!!”

..и тук настъпи кулминация
на сутрешния ентусиазъм,
и стана тази визитация
причина за фекален спазъм.

Та знай, таз сложна теория
ми докара дисфория,
че няма как да станеш вещ
и в най- гъзарския колеж.