Вавилон

Следобед слънчев под ефира,
събрали се отбор юнаци
и спорят на по втора бира
кого от кои са по- селяци.

И рекох- дай да поостана,
че грубианско даже стана
и да опитам в тоз` сюжет
да сложа конвенционен ред.

Щот` ние сме такваз реколта,
че скачаш с мощ от 300 волта
щом чуеш някой да усмива
диалектичната ти реч.

Злиничка бързо придобиваш,
че ставаш чак готов на сеч.
Пример бързо ще подам
и моля те кажи ми честно.
Има ли шегичка там
или не го намираш смешно?

Те биха питали- Е дйе го?
Тъй че – ето го и него:

“Въй, внимавайте с доматиту,
шъ го нося на пазаря.
И шъ зйема с мени Аниту
уй , въх, дано да сваря!

Ощи рано сутрината
шъ наквасиме зурата
с етъра тъй дет` го правиш
същ` кат кока кола знайш”

И тук ще има запетая,
че ще обидим някой зная.
Не викай бързо-селяндур
щот` сички имат по косур.

И в сОфийсксото равно поле
правилният израз зор е.
Пример иде чисто нов
кажи ми бързо- що е то?

“Лани беше сухо знаеш,
бегай бързо, шо се маеш.
Мачка да те не подбЕре
зъркелите да издЕре.

Оди земи хлеб и млЕко,
оти докат свърши пЕка
да сме се напочивАли,
че утре може и да вАли”

..и мисля ние сме невежите,
че не разбираме бъртвежите
и с глупав присмех коментираме,
и с самочувствие контрираме.

Ако струва ти се смешно
си абсолютно безпогрешен.
Та нека да се съберем,
на чаша да се разберем,

или поне да се помъчим,
а не напред гърди да пъчим.
Аз знам -това разнообразие
фундаментална гордост нази е.

И книгите ни са милиони,
писателите, пък- трилиони
и томовете ни цял декар са
а речниците ни по метър са.

Не може никой да ни баламосва,
със прах зад себе си да се пръждосва,
че ний сме дали нещо на светът,
пък те щом могат, искат- да четат.