За десет сребърника

Във Българийка прекрасна
има строги правила
всичко става бързо лесно
с малко повечко парА.

Ще разкажа по- подробно
в предстоящия куплет -
т`ва е нещо свръх удобно
няма общо със късмет.

Също, хич не е от вчера,
няма си и факултет,
има го във всички сфери
и нарича се рушвет.

Мамка му и участ зла,
днес във детските градини
няма никакви места,
чака се по 100 години.

А директорка се вайка
“..мизеруват тез деца,
спонсорство ни трябва спешно..”
- оп, и в челните места.

А при белите престилки
там, пък, страшни са мътилки.
Първо в Хипократ заклева-
после дай по десет лева.

Ако искаш да се справяш
всички дават тоз съвет
Няма кво да разсъждаваш,
а заучвай тоя ред.

Катаджия зад кьошето
като дебнещ сурикат,
най- интимно на ушето
ти споделя, че във Кат:

“..трудни времена настават
накъде върви светът…”
- тре`а да си съпричастен
иначе те чака съд.

Но изуфква най- накрая
“ех, бе, майка му и стара”
И изплъзва се “Е айде ,
пак ще минеш с десетара”

Даже да не ти се нрави,
но такъв е днес света,
пак банкнотка ще оправи
ядовете на деня.

И при всякакви афери,
твои, чужди далавери,
имаш ли пари във джоба
някой все ще те намери.

А закона блее, блее
или просто пък не смее
да се нацупи на големите
защото след това проблемите

ще дойдат като ураган,
но ако станеш сляп и споко
вместо да умреш от срам
ще драпнеш стълба нависоко.

И що излиза най- накрая?
Щом искаш да останеш цял
я по- добре не чул, видял,
ни лук имАл ни мирисАл.

Тъй всеки спор тарифа има,
дават простичък съвет:
“е всяка трудност поправима
и нарича се рушвет”