Сливи за смет

Във ранна утрин възклицава
“Я виж, как чисто тук е днес”
и докат` с радост съзерцава
ще метне фас, вкючае- аз.

Чисто новичка площадка,
но нещо липсва май , усещаш.
Още утре- изненадка-
графитче черно те посреща.

И си мисля, че разбирам,
мъча се да дешифрирам,
модерен арт се вика туй
навсякъде да пишее х..й.

Под пейката ще си почива
бутилка празна и спринцавка,
купчинка цветна и вонлива
…и от нещо опаковка

Нама как дори и с грубост,
на сила, знай, не става хубост.
Освен пък да се ангажираме
и тоз боклук да колажираме.

..но утре пак ще им залипсва,
че нещо няма да се вписва
И пак ще почнем от балкони,
от коли и камиони,

също и от самолети,
от карети, кабриолети
да мята всеки, кой к`вот има
във таз` държавица любима.

Градинки, пътища , поляни
да правим със боклук заляни.
Няма този спор да свърши
щом седем цапат- двама бършат.

Ревенството е решимо
и без най- сложна теорема.
Знам, че туй е поправимо,
но и е нашата емблема.

Да беше приказката вярна
и сливи за боклук да сменят,
държава щяхме да сме славна
и във богатство да се реем.

Очаквам до година, две,
да бъдем във боклук до шия
и полк чистачи да снове
пак ще тънем в гнусотия.

Никой аз не порицавам,
но почвам и да се съмнявам,
че май е кеф на българИна
сE да мирише на урина.