За десет сребърника

Във Българийка прекрасна
има строги правила
всичко става бързо лесно
с малко повечко парА.

Ще разкажа по- подробно
в предстоящия куплет -
т`ва е нещо свръх удобно
няма общо със късмет.

Също, хич не е от вчера,
няма си и факултет,
има го във всички сфери
и нарича се рушвет.

Мамка му и участ зла,
днес във детските градини
няма никакви места,
чака се по 100 години.

А директорка се вайка
“..мизеруват тез деца,
спонсорство ни трябва спешно..”
- оп, и в челните места.

А при белите престилки
там, пък, страшни са мътилки.
Първо в Хипократ заклева-
после дай по десет лева.

Ако искаш да се справяш
всички дават тоз съвет
Няма кво да разсъждаваш,
а заучвай тоя ред.

Катаджия зад кьошето
като дебнещ сурикат,
най- интимно на ушето
ти споделя, че във Кат:

“..трудни времена настават
накъде върви светът…”
- тре`а да си съпричастен
иначе те чака съд.

Но изуфква най- накрая
“ех, бе, майка му и стара”
И изплъзва се “Е айде ,
пак ще минеш с десетара”

Даже да не ти се нрави,
но такъв е днес света,
пак банкнотка ще оправи
ядовете на деня.

И при всякакви афери,
твои, чужди далавери,
имаш ли пари във джоба
някой все ще те намери.

А закона блее, блее
или просто пък не смее
да се нацупи на големите
защото след това проблемите

ще дойдат като ураган,
но ако станеш сляп и споко
вместо да умреш от срам
ще драпнеш стълба нависоко.

И що излиза най- накрая?
Щом искаш да останеш цял
я по- добре не чул, видял,
ни лук имАл ни мирисАл.

Тъй всеки спор тарифа има,
дават простичък съвет:
“е всяка трудност поправима
и нарича се рушвет”

Вавилон

Следобед слънчев под ефира,
събрали се отбор юнаци
и спорят на по втора бира
кого от кои са по- селяци.

И рекох- дай да поостана,
че грубианско даже стана
и да опитам в тоз` сюжет
да сложа конвенционен ред.

Щот` ние сме такваз реколта,
че скачаш с мощ от 300 волта
щом чуеш някой да усмива
диалектичната ти реч.

Злиничка бързо придобиваш,
че ставаш чак готов на сеч.
Пример бързо ще подам
и моля те кажи ми честно.
Има ли шегичка там
или не го намираш смешно?

Те биха питали- Е дйе го?
Тъй че – ето го и него:

“Въй, внимавайте с доматиту,
шъ го нося на пазаря.
И шъ зйема с мени Аниту
уй , въх, дано да сваря!

Ощи рано сутрината
шъ наквасиме зурата
с етъра тъй дет` го правиш
същ` кат кока кола знайш”

И тук ще има запетая,
че ще обидим някой зная.
Не викай бързо-селяндур
щот` сички имат по косур.

И в сОфийсксото равно поле
правилният израз зор е.
Пример иде чисто нов
кажи ми бързо- що е то?

“Лани беше сухо знаеш,
бегай бързо, шо се маеш.
Мачка да те не подбЕре
зъркелите да издЕре.

Оди земи хлеб и млЕко,
оти докат свърши пЕка
да сме се напочивАли,
че утре може и да вАли”

..и мисля ние сме невежите,
че не разбираме бъртвежите
и с глупав присмех коментираме,
и с самочувствие контрираме.

Ако струва ти се смешно
си абсолютно безпогрешен.
Та нека да се съберем,
на чаша да се разберем,

или поне да се помъчим,
а не напред гърди да пъчим.
Аз знам -това разнообразие
фундаментална гордост нази е.

И книгите ни са милиони,
писателите, пък- трилиони
и томовете ни цял декар са
а речниците ни по метър са.

Не може никой да ни баламосва,
със прах зад себе си да се пръждосва,
че ний сме дали нещо на светът,
пък те щом могат, искат- да четат.

Дали обрат?

Се прибирам от пазара
с лук, с картофи, с зеле,с праз.
Може би към 100 килограма,
а той стои диван- чапраз.


Та простирайки прането,
леле, счупи се перваз.
Аз с дрелка, с чук и със пирони,
а той стои диван- чапраз.

Тази вечер закъсняхме
и настана страшен мраз.
Аз със тънкото сетренце,
а той стои диван- чапраз.


А боклука се събира
трябваше противагаз,
Бързо шест торби да хвърля
а той стои диван- чапраз.


На социално да ме води
искам аз да слушам джаз.
Цинкям, мрънкам, викам много.
а той стои диван- чапраз.

И обадих се на тати
гледах тихо в мрака аз
със лопата по главата,
а аз стоя диван- чапраз.


И тъй живота си минава
за моя радост от тогаз,
със всичко вече той се справя,
и съм щастлива вече аз.

Вещина

Със самочувствие на веща
и с типичната ми грация
днеска бях на близка среща
с държавната администрация.

И в един без четвъртинка
сблъсках се със таз картинка:
Куп другари и другарки,
шугави като хлебарки,
със секви видове муцуни-
фрасни тоя, тоя цуни.

Чуваш нейде кудкудяка
зад бюрото яка кака.
Бланки с плюнчен пръст подава
и любезно призовава:

“Нема чакам триста века,
т`ва да не е библИтека”
Едрогърдо се протяга
със отворена уста,
явно днес сутиена стяга
и притиска на места.

“ДОбър….” “К`во му е доброто”
съска кака зъд бюрото
“Извинете- формуляр?”
дава го почти с шамар.

Пъзелът дорде решиш
и дорде се наредиш,
и свикнеш с тоя аромат
оп – то станало обяд.

И гощава се час- два
със мазна баничка с боза.
и се бърше със финес
небрежно в блузата (от сряда)
“ох, `секи ден подобен стрес..”
и нервно зад бюрото сяда.

А мазно петънце стои
видоизменя леко краските,
но няма страшно- не личи,
че се пада под паласките.

Със имидж вече по- латино,
мазна муцка моли фино:
“..шшштт, че почва Листопадът,
еее все идиоти ми се падат!!”

..и тук настъпи кулминация
на сутрешния ентусиазъм,
и стана тази визитация
причина за фекален спазъм.

Та знай, таз сложна теория
ми докара дисфория,
че няма как да станеш вещ
и в най- гъзарския колеж.