Като лаик във романтичното,
но доста вещ във сатиричното
ще направя нетипично,
отклониние лирично.

сряда, 18 август 2010 г.

Почти почивка



Отпускарският сезон-
жега, тесно е в Софето
Та потящ се кат` бизон
палиш гащи по морето.

Пясък, синичко и бриз-
блазнят те, не от каприз.
Тъй че меташ се към плажа
въоръжен и със куража,

и със надежда и стремеж,
че някъде в тая гмеж
ще има мъничко местенце
да наместиш там дупенце.

И вече с доста нетърпение
стигаш до това решение
категорично се нуждаеш
до там маршрут да очертаеш,

..че до мечтаната водица
на приказното ни моренце,
се чудиш във чия устица
ще влезе твоето краченце.



С визия на мекотело,
с цел да се опънеш малко,
се довлачваш до хотела,
но успеваемостта е жалка.

Вънка нейде говорител
съобщава , че Гергана, и Стояна, и Гроздана
и за теб (като ценител)
пак ше крякат до зарана.

вътре тънеш в лукс до шия
вънка, пак, но в мръсотия
и попиваш потни цици,
че пестят от климатици.

..и май е същото в Софето
и чорбата и мелето,
а само плажната тарифа
има общо с Тенерифе

понеделник, 12 юли 2010 г.

Сливи за смет



Във ранна утрин възклицава
“Я виж, как чисто тук е днес”
и докат` с радост съзерцава
ще метне фас, вкючае- аз.

Чисто новичка площадка,
но нещо липсва май , усещаш.
Още утре- изненадка-
графитче черно те посреща.

И си мисля, че разбирам,
мъча се да дешифрирам,
модерен арт се вика туй
навсякъде да пишее х..й.

Под пейката ще си почива
бутилка празна и спринцавка,
купчинка цветна и вонлива
…и от нещо опаковка

Нама как дори и с грубост,
на сила, знай, не става хубост.
Освен пък да се ангажираме
и тоз боклук да колажираме.

..но утре пак ще им залипсва,
че нещо няма да се вписва
И пак ще почнем от балкони,
от коли и камиони,

също и от самолети,
от карети, кабриолети
да мята всеки, кой к`вот има
във таз` държавица любима.

Градинки, пътища , поляни
да правим със боклук заляни.
Няма този спор да свърши
щом седем цапат- двама бършат.

Ревенството е решимо
и без най- сложна теорема.
Знам, че туй е поправимо,
но и е нашата емблема.

Да беше приказката вярна
и сливи за боклук да сменят,
държава щяхме да сме славна
и във богатство да се реем.

Очаквам до година, две,
да бъдем във боклук до шия
и полк чистачи да снове
пак ще тънем в гнусотия.

Никой аз не порицавам,
но почвам и да се съмнявам,
че май е кеф на българИна
сE да мирише на урина.