Битие

"Орисани на неуредици
сме"- казват мама , татко.
Свидетели на куп безредици,
животът да тече по-гладко.

и…
Лето, баш, осемдесе девето,
със тъщата и със детето,
водени от тези страсти
ще променят битието

“..не искаме да сме машини
на тази линия поточна,
която хора произвежда
излизащи от гара сточна”

та…
всичко стана пълно аки,
властта затъна до уши,
но изплувала без мъки
и мъдро спорът разреши.

и…
“със партиен референдум
ще смениме имената
уж ще се против поставим,
но ще запазиме благата.

Няма да сме комунисти,
а социалдемократисти”
-за нас това е все едно
отсекоха в Политбюро


а…
интелектуалците ревяха
чувствата- амбивалентни
треперещи от страх те бяха
и за правда абстинентни.

та….
комунизма си отиде,
дали деца спокойно спят?
Безброй надежди, шест години
и после пак за втори път.

и…
първо дестабилизация
взЕми тая инфлация
и пак народът негодува
сега ще трябва да гладува.

и…
Мислом шефчето отсече
да изкара нЕкое левче:
“зърното аз ще продам
на тях пък пасти ще им дам”

Но пасти хората нещяха,
от глад и страх отпред крещяха
и пак остана неразбран,
миличкият чичо Жан.

та…
един на рамо с пеленак,
друг във джоба с каманак,
година нова – нов късмет,
тоз път с лъвчето напред.

Татко по паве запази,
вкъщи- символ уродлив.
Да помним случай като този
и да гради живот красив.

Но …
С тояга няма как да стане
където не помага дума
и още докат` някой схване-
честита нова местна чума

Почнаха и да се сменят,
цветовете да променят,
ту зелени, ту лилави,
партията да прослави,
а народ скандира, вярва,
луд на шарено се радва.

Отчуждение, вражда,
във семейството, в рода.
Основно- сини и червени
сякаш чужди са родени.

но…
Началниците не гадаят,
уважаеми, друзей.
От време старо те си знаят,
това: Разделяй и владей


По шест реформи всеки ден,
метрото става вдругиден,
да дигнем данъците с лев,
инфраструктура на кенеф.

Амортисьори колко Пиза
тря`а за да минеш гладко,
по пътищата – че е криза
по–примирено, казва татко.


…..
А мама, татко остаряха.
Се в неуредици живяха.
И да не се, и да се мръщат,
миналото се не връща.

И всичко беше, общо взето,
за да бъде за детето.
Та, цял живот борба за к`во?
- за на масата- месо!

Почти почивка

Отпускарският сезон-
жега, тесно е в Софето
Та потящ се кат` бизон
палиш гащи по морето.

Пясък, синичко и бриз-
блазнят те, не от каприз.
Тъй че меташ се към плажа
въоръжен и със куража,

и със надежда и стремеж,
че някъде в тая гмеж
ще има мъничко местенце
да наместиш там дупенце.

И вече с доста нетърпение
стигаш до това решение
категорично се нуждаеш
до там маршрут да очертаеш,

..че до мечтаната водица
на приказното ни моренце,
се чудиш във чия устица
ще влезе твоето краченце.

С визия на мекотело,
с цел да се опънеш малко,
се довлачваш до хотела,
но успеваемостта е жалка.

Вънка нейде говорител
съобщава , че Гергана, и Стояна, и Гроздана
и за теб (като ценител)
пак ше крякат до зарана.

вътре тънеш в лукс до шия
вънка, пак, но в мръсотия
и попиваш потни цици,
че пестят от климатици.

..и май е същото в Софето
и чорбата и мелето,
а само плажната тарифа
има общо с Тенерифе

Сливи за смет

Във ранна утрин възклицава
“Я виж, как чисто тук е днес”
и докат` с радост съзерцава
ще метне фас, вкючае- аз.

Чисто новичка площадка,
но нещо липсва май , усещаш.
Още утре- изненадка-
графитче черно те посреща.

И си мисля, че разбирам,
мъча се да дешифрирам,
модерен арт се вика туй
навсякъде да пишее х..й.

Под пейката ще си почива
бутилка празна и спринцавка,
купчинка цветна и вонлива
…и от нещо опаковка

Нама как дори и с грубост,
на сила, знай, не става хубост.
Освен пък да се ангажираме
и тоз боклук да колажираме.

..но утре пак ще им залипсва,
че нещо няма да се вписва
И пак ще почнем от балкони,
от коли и камиони,

също и от самолети,
от карети, кабриолети
да мята всеки, кой к`вот има
във таз` държавица любима.

Градинки, пътища , поляни
да правим със боклук заляни.
Няма този спор да свърши
щом седем цапат- двама бършат.

Ревенството е решимо
и без най- сложна теорема.
Знам, че туй е поправимо,
но и е нашата емблема.

Да беше приказката вярна
и сливи за боклук да сменят,
държава щяхме да сме славна
и във богатство да се реем.

Очаквам до година, две,
да бъдем във боклук до шия
и полк чистачи да снове
пак ще тънем в гнусотия.

Никой аз не порицавам,
но почвам и да се съмнявам,
че май е кеф на българИна
сE да мирише на урина.