Дарини вълнения

Пак хормона го удари
наш`то мило, малко Дари
Вика” искам младо яре
да пипа моето дупаре”
Откъде, бе, мило Даре,
да намеря в този час
толко младо, крехко яре
да те докара до екстаз.
Мир душата ми не трая
да фиксирам тая страст.
Трябва да се постарая
и да го намеря аз.
Ма, дали ше и се нрави
в днешно време как се прави?
Че и аз не съм хич веща
как се прави втора среща
Ех, отде бе мило даре
се сдобива младо яре?
Днес по пощата не пращат,
може би пък се заплащат??
На пазар не ги предлагат
ни при лихварите залагат,
с парашути ги не спущат
за тях кредит не отпущат.
Колко и да те обичам
от таз се работа отричам
и кажи бе мило даре
що пък точно младо яре??
Мъка, мъка, мило, Даре
нийде няма младо яре.
Ш`си останеш, мило, Даре
само с дъртото магаре..

За десет сребърника

Във Българийка прекрасна
има строги правила
всичко става бързо лесно
с малко повечко парА.

Ще разкажа по- подробно
в предстоящия куплет -
т`ва е нещо свръх удобно
няма общо със късмет.

Също, хич не е от вчера,
няма си и факултет,
има го във всички сфери
и нарича се рушвет.

Мамка му и участ зла,
днес във детските градини
няма никакви места,
чака се по 100 години.

А директорка се вайка
“..мизеруват тез деца,
спонсорство ни трябва спешно..”
- оп, и в челните места.

А при белите престилки
там, пък, страшни са мътилки.
Първо в Хипократ заклева-
после дай по десет лева.

Ако искаш да се справяш
всички дават тоз съвет
Няма кво да разсъждаваш,
а заучвай тоя ред.

Катаджия зад кьошето
като дебнещ сурикат,
най- интимно на ушето
ти споделя, че във Кат:

“..трудни времена настават
накъде върви светът…”
- тре`а да си съпричастен
иначе те чака съд.

Но изуфква най- накрая
“ех, бе, майка му и стара”
И изплъзва се “Е айде ,
пак ще минеш с десетара”

Даже да не ти се нрави,
но такъв е днес света,
пак банкнотка ще оправи
ядовете на деня.

И при всякакви афери,
твои, чужди далавери,
имаш ли пари във джоба
някой все ще те намери.

А закона блее, блее
или просто пък не смее
да се нацупи на големите
защото след това проблемите

ще дойдат като ураган,
но ако станеш сляп и споко
вместо да умреш от срам
ще драпнеш стълба нависоко.

И що излиза най- накрая?
Щом искаш да останеш цял
я по- добре не чул, видял,
ни лук имАл ни мирисАл.

Тъй всеки спор тарифа има,
дават простичък съвет:
“е всяка трудност поправима
и нарича се рушвет”