Сливи за смет

Във ранна утрин възклицава
“Я виж, как чисто тук е днес”
и докат` с радост съзерцава
ще метне фас, вкючае- аз.

Чисто новичка площадка,
но нещо липсва май , усещаш.
Още утре- изненадка-
графитче черно те посреща.

И си мисля, че разбирам,
мъча се да дешифрирам,
модерен арт се вика туй
навсякъде да пишее х..й.

Под пейката ще си почива
бутилка празна и спринцавка,
купчинка цветна и вонлива
…и от нещо опаковка

Нама как дори и с грубост,
на сила, знай, не става хубост.
Освен пък да се ангажираме
и тоз боклук да колажираме.

..но утре пак ще им залипсва,
че нещо няма да се вписва
И пак ще почнем от балкони,
от коли и камиони,

също и от самолети,
от карети, кабриолети
да мята всеки, кой к`вот има
във таз` държавица любима.

Градинки, пътища , поляни
да правим със боклук заляни.
Няма този спор да свърши
щом седем цапат- двама бършат.

Ревенството е решимо
и без най- сложна теорема.
Знам, че туй е поправимо,
но и е нашата емблема.

Да беше приказката вярна
и сливи за боклук да сменят,
държава щяхме да сме славна
и във богатство да се реем.

Очаквам до година, две,
да бъдем във боклук до шия
и полк чистачи да снове
пак ще тънем в гнусотия.

Никой аз не порицавам,
но почвам и да се съмнявам,
че май е кеф на българИна
сE да мирише на урина.

Дарини вълнения

Пак хормона го удари
наш`то мило, малко Дари
Вика” искам младо яре
да пипа моето дупаре”
Откъде, бе, мило Даре,
да намеря в този час
толко младо, крехко яре
да те докара до екстаз.
Мир душата ми не трая
да фиксирам тая страст.
Трябва да се постарая
и да го намеря аз.
Ма, дали ше и се нрави
в днешно време как се прави?
Че и аз не съм хич веща
как се прави втора среща
Ех, отде бе мило даре
се сдобива младо яре?
Днес по пощата не пращат,
може би пък се заплащат??
На пазар не ги предлагат
ни при лихварите залагат,
с парашути ги не спущат
за тях кредит не отпущат.
Колко и да те обичам
от таз се работа отричам
и кажи бе мило даре
що пък точно младо яре??
Мъка, мъка, мило, Даре
нийде няма младо яре.
Ш`си останеш, мило, Даре
само с дъртото магаре..