Като лаик във романтичното,
но доста вещ във сатиричното
ще направя нетипично,
отклониние лирично.

петък, 8 октомври 2010 г.

Битие



"Орисани на неуредици
сме"- казват мама , татко.
Свидетели на куп безредици,
животът да тече по-гладко.

и…
Лето, баш, осемдесе девето,
със тъщата и със детето,
водени от тези страсти
ще променят битието

“..не искаме да сме машини
на тази линия поточна,
която хора произвежда
излизащи от гара сточна”

та…
всичко стана пълно аки,
властта затъна до уши,
но изплувала без мъки
и мъдро спорът разреши.

и…
“със партиен референдум
ще смениме имената
уж ще се против поставим,
но ще запазиме благата.

Няма да сме комунисти,
а социалдемократисти”
-за нас това е все едно
отсекоха в Политбюро


а…
интелектуалците ревяха
чувствата- амбивалентни
треперещи от страх те бяха
и за правда абстинентни.

та….
комунизма си отиде,
дали деца спокойно спят?
Безброй надежди, шест години
и после пак за втори път.

и…
първо дестабилизация
взЕми тая инфлация
и пак народът негодува
сега ще трябва да гладува.

и…
Мислом шефчето отсече
да изкара нЕкое левче:
“зърното аз ще продам
на тях пък пасти ще им дам”

Но пасти хората нещяха,
от глад и страх отпред крещяха
и пак остана неразбран,
миличкият чичо Жан.



та…
един на рамо с пеленак,
друг във джоба с каманак,
година нова – нов късмет,
тоз път с лъвчето напред.

Татко по паве запази,
вкъщи- символ уродлив.
Да помним случай като този
и да гради живот красив.

Но …
С тояга няма как да стане
където не помага дума
и още докат` някой схване-
честита нова местна чума

Почнаха и да се сменят,
цветовете да променят,
ту зелени, ту лилави,
партията да прослави,
а народ скандира, вярва,
луд на шарено се радва.

Отчуждение, вражда,
във семейството, в рода.
Основно- сини и червени
сякаш чужди са родени.

но…
Началниците не гадаят,
уважаеми, друзей.
От време старо те си знаят,
това: Разделяй и владей


По шест реформи всеки ден,
метрото става вдругиден,
да дигнем данъците с лев,
инфраструктура на кенеф.

Амортисьори колко Пиза
тря`а за да минеш гладко,
по пътищата – че е криза
по–примирено, казва татко.


…..
А мама, татко остаряха.
Се в неуредици живяха.
И да не се, и да се мръщат,
миналото се не връща.

И всичко беше, общо взето,
за да бъде за детето.
Та, цял живот борба за к`во?
- за на масата- месо!